Актуално
Обществени нагласи към членството в ЕС, Шенген и Еврозоната

 

08.05.2015

 

По-голямата част от българските граждани (64,4%) продължават да оценяват позитивно члеството на страната в Европейския съюз (ЕС) според ново национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт "Отворено общество" – София (ИOО-София) в периода март-април 2015 година. Около една пета - 21,8%, оценяват членството негативно. Тези нагласи са останали почти непроменени през последните три години с известно подобрение през 2015 г. спрямо предишната 2014 г.
 
Българските граждани остават последователни в подкрепата си за ЕС, като над 62% изтъкват, че ако бъде подложено на гласуване, те отново биха гласували за членство в ЕС. Има намаление с около 7% на подкрепата за членството през 2015 г. и 2014 г. в сравнение с 2013 г., придружено с 5% увеличение на неблагоприятните потенциални гласове, които нарастват от 16,2% през 2013 г. до 21,4% през 2015 г.
 
Делът на тези, които биха подкрепили партия, която иска излизането на България от ЕС се увеличава, въпреки че те остават под една пета от участвалите в изследването. През 2015 година около 17% биха подкрепили такава партия, срещу 11,5% само преди две години. Това означава, че се оформя ниша за партия или политическа платформа, която е открито против членството на България в ЕС. В същото време има и 11% намаление на дела на тези, които не биха гласували за партия, която иска излизане от ЕС.
 
Българските граждани имат по-голямо доверие в европейските институции, отколкото в националните институции и това не се е променило в последните години. През 2015 г. делът на хората, които повече вярват на институциите на ЕС е 41,7% сравнено със само 12,4%, които вярват повече на националните институции. Има увеличение на доверието в ЕС с 5% спрямо 2014 г., но резултатът е идентичен с този за 2011 г. и 2013 г.. Доверието към българските институции достига нови ниски нива, като пада от 16% през 2012 г. до 12,4% през 2015 г. Почти една пета от участвалите в изследването не вярват нито на европейските, нито на българските институции.
 
Трите най-големи ползи от членството в ЕС според българските граждани съотвено са възможности за: (а) работа с 52,4%, (б) пътуване в чужбина с 47,6%, (в) образование с 37,6%.
 
Шенген и Еврозоната са двата недовършени проекта на българската интеграция в ЕС. След като членство в Шенген и Еврозоната се отлага с години, обществената подкрепа спада с времето. Подкрепата за членство в Шенген пада с 13% за периода 2011г. - 2015 г.: от 67,3% до 54,3%. Несъгласието с членство в Шенген нараства също, като се качва от 6,2% през 2011 г. до 16% през 2015 г.
 
Настоящето изследване поставя три свързани въпроса за Еврозоната:
  • Дали се покрепя влизането в Еврозоната?
  • Дали се подкрeпя замяната на българския лев с еврото?
  • Дали се подкрепя валутния борд, който фиксира лева към еврото?
Допитването показва, че 42% от анкетираните подкрепят членство в Еврозоната, 30% са против, а около 28% нямат мнение по въпроса. Но отговорите на свързаните с еврото въпроси показват известен парадокс: докато членството в Еврозоната се подкрепя от 42%, само 18% покрепят замяната на лева с евро. Това показва, че вероятно част от гражданите са готови да изкажат абстрактна подкрепа за всяка форма на по-нататъшна интеграция в европейските структури, но тази подкрепа може да бъде разколебана, когато анкетираните бъдат попитани за конкретните измерения на интеграционните политики.
 
Подкрепата за замяна на лева с единната европейска валута намалява постепенно през годините, докато неодобрението расте. Подкрепата намалява близо двойно в периода 2011-2015 г. – от 33% до 18%. Неодобрението нараства с 12% за същия период – от 45% до 57%. Допитването все пак показва известно подобрение в нагласите към смяна на лева с евро през 2015 г. в сравнение с предишните две години. Остава да се види дали това подобрение ще се превърне в позитивна тенденция.
 
Част от обяснението защо българските граждани не искат да заменят лева може би се дължи и на стабилните нива на доверие към валутния борд, който съществува повече от 15 години. След като курсът на лева е фискиран към еврото, ситуацията изглежда урежда мнозинството българи. Сред анкетираните 46% заявяват подкрепа за валутния борд, а 21% са против. Една трета от учавствалите в изследването нямат мнение по въпроса. Подкрепата за борда остава на нивата от 2014 г. и 2011 г., като достига най-високата си стойност – 56%, през 2013 г. Неодобрението към валутния борд варира между 21% и 25%, така че резултатите през 2015 г. показват известно подобрение спрямо предходната година.
 
Пълният текст на изследването може да се намери тук.

 


Съдържанието на този сайт може да се ползва при условията на Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative License
©2009 Институт "Отворено общество" - София