Актуално
Демокрация и гражданско участие. Обществени нагласи през 2016 г.

 

Февруари 2017

 

Мнозинството български граждани са убедени, че техните основни политически и граждански права са защитени и те могат свободно да ги упражняват в рамките на съществуващото демократично устройство на страната, но са неудовлетворени от начина, по който функционират демократичните институции и по който се пишат и прилагат законите. Огромни групи от населението остават изолирани от обществения живот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт, което може да доведе до ерозия на доверието в демокрацията като най-добра форма на държавно управления в България.
 
Това показват резултатите от национално-представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт "Отворено общество" - София през 2016 година. Изследването, което се провежда за втора поредна година, разглежда обществените нагласи спрямо основните конституционни ценности – демокрация, върховенство на правото и защита на основните права на човека, които са в същото време и основни ценности на държавите членки на ЕС и се стреми да открои специфичните предизвикателства пред демократичното развитие на страната.
 
В рамките на проучването през 2016 година 49% от пълнолетните български граждани изразяват мнение, че демокрацията е най-добрата форма за държавно управление на България. На обратното мнение са 29% от анкетираните, а около 22% от тях не могат да преценят. Подкрепата за възпроизвеждане на чужди модели на управление, които не са съвместими с ценностите на либералната демокрация, остава ограничена. Когато трябва да посочат държава с добро управление, която може да служи като модел за България, анкетираните класират на първите три места само демократични европейски държави – Германия, Великобритания и Швейцария. За втора поредна година най-голям дял от гражданите (28%) посочват Германия като пример за държава с добро управление. Посочените на второ и трето място Великобритания и Швейцария са подкрепени от съответно 13% и 12% от анкетираните.

Данните от изследването потвърждават, че основното достижение на демократичните реформи в България е убеждението на мнозинството от гражданите, че техните основни политически и граждански права са защитени и че те могат свободно да ги упражняват: три четвърти от анкетираните (75%) смятат, че могат да се запишат в профсъюз или да се кандидатират за независим общински съветник или депутат, без това да е свързано с риск от загуба на бизнеса/ работата им; 70% не се страхуват от репресии, ако участват в протести срещу правителството или ако критикуват публично решенията на правителството; три четвърти от анкетираните (74%) смятат, че през следващите 12 месеца няма риск да бъдат хвърлени в затвора без съд и присъда; 68% са убедени, че няма риск в дома им да нахлуе полиция без съдебна заповед, две трети (66%) смятат, че няма риск да станат жертва на полицейско насилие.

Въпреки увереността на мнозинството граждани, че разполагат с политически и граждански права, които са защитени, много малка част от тях имат практически опит с реалното упражняване на тези права. Огромното мнозинство от респондентите (80% през 2016 г.) заявяват, че не членуват в нито една от организираните форми на обществен живот (политическа партия, профсъюз, клуб или гражданска организация). Само 6% членуват в политически партии и в профсъюзи, а между 2% и 4% заявяват, че членуват в читалище, НПО или в професионална/бизнес организация.

Слаба е степента на участие в граждански инициативи: само 5% от респондентите съобщават, че през последната година са участвали в инициативи на НПО, 6% от гражданите съобщават, че са подавали предложения до държавната или общинската администрация, 7% са участвали в протести, а 8% са работили като доброволци. През изминалата година 18% от гражданите са участвали в подписването на петиции. Предоставянето на дарение за благотворителна кампания остава, както и през 2015 г., най-разпространената форма за включване в обществено-значими инициативи, но дори и в нея е участвал едва всеки четвърти от гражданите (26%).

Слабото участие на гражданите в обществения живот и процеса на вземане на решения е частично обусловено от определени демографски фактори: бедните, ниско образованите и хората в напреднала възраст по-рядко съобщават, че се включват във форми на организиран обществен живот. Дискриминацията и стагнацията на реформите за модернизиране на администрацията и за насърчаване на върховенството на правото са също сериозни фактори за изключване на широки обществени групи от управлението.

Изследването констатира няколко трайно установени обществени нагласи, които отразяват наличните препятствия пред активното включване на гражданите в обществения живот, както и съществуващите рискове за подкопаване на доверието в демокрацията като най-добра форма за управление на страната:
  • Мнозинството от гражданите трайно изразяват недоверие към основните институции на представителната демокрация. Над 2/3 от гражданите, заявяват, че не се доверяват на Народното събрание и на политическите партии, а над половината от анкетираните заявяват, че не се доверяват на правителството и съда. От изследваните институции с обществено доверие от около и над 50% се ползат единствено Европейският съюз, Българската православна църква и армията. Според доминиращите обществени нагласи организираната престъпност упражнява влияние върху основните политически партии в страната (според мнението на 64% от анкетираните) и смяната на управляващите партии не води до същинска промяна в общата държавна политика (според 62% от анкетираните), което означава, че хората не виждат реална конкуренция между партиите.
  • Мнозинството от гражданите смятат, че властите не се справят с основните проблеми пред България. Според анкетираните граждани най-важните проблеми, пред които е изправена страната, са бедността и безработицата (посочени като основни проблеми съответно от една трета и една пета от респондентите), лошо управление и корупция (посочени съответно от 16% и 15% от респондентите). Точно по тези проблеми обаче гражданите оценяват най-ниско способността на правителството да ги разреши: според 89% от респондентите правителството повече или по-малко не се справя с решаването на проблема с бедността, според 87% правителството не се справя повече или по-малко с решаването на проблема с корупцията.
  • Мнозинството от гражданите нямат доверие на модела, по който се формират националните елити. Според доминиращите обществени нагласи двата най-важни фактора за достъп до висши държавни длъжности са връзките и парите на кандидатите. Само между 10% и 20% от респондентите смятат, че образованието, знанията и уменията на кандидатите са основни фактори за достъп до висша държавна длъжност.
  • Мнозинството от гражданите не се чувстват представени в органите на местната и централната власт: 58% от респондентите не са съгласни с твърдението, че в Народното събрание има поне един народен представител, на който те имат доверие и който представлява интересите на хора като тях; 51% не са съгласни с твърдението, че в съответния Общински съвет има поне един общински съветник, на който те се доверяват и който представлява интересите на хора като тях.
  • Мнозинството от гражданите не се чувстват равни пред закона и не смятат, че законите в страната са справедливи: 78% от анкетираните не са съгласни с твърдението, че законите у нас се прилагат еднакво за всички, 67% не са съгласни с твърдението, че законите у нас са ясни и разбираеми за хората, а 55% не са съгласни с твърдението, че законите у нас са справедливи. Под една трета от анкетиранит са съгласни с твърдението, че правителството у нас действа в рамките на закона, а едва 37% смятат, че съдилищата могат да попречат на правителството да нарушава закона.
  • Различни форми на дискриминация продължават да препятстват обществената активност на съществени групи в българското общество, като през последната година се забелязва изостряне на този проблем. Между 2015 г. и 2016 г. делът на гражданите, които смятат, че у нас правата на малцинствата са защитени спада от 68% до 60%. В страната продължават да доминират ясно изразени дискриминационни нагласи, основно срещу роми, етнически турци и представители на ЛГБТ общността. При равни други условия, огромното мнозинство (72%) от респондентите не биха гласували за кандидат за президент, който е български гражданин от ромски произход, 70% не биха гласували за български гражданин от турски произход, 67% не биха гласували за кандидат президент, който е гей/лесбийка. Дискриминационните нагласи засягат основни тези три групи, но немаловажни дискриминационни нагласи има и срещу възрастните и лицата с увреждания – половината от респондентите (49%) не биха гласували за кандидат президент, който е на възраст над 65 години, а 43% не биха гласували за кандидат президент, който е човек с увреждане.
 
Въпреки тези многобройни фактори, допринасящи за изключването на гражданите от обществения живот и от процеса на управление, сравнението на данните от изследването през 2016 г. с такива от подобни изследвания през 2002 г. и 2006 г. показва слаба, но положителна тенденция: между 2002 и 2016 г. делът на гражданите, които съобщават, че не членуват в никакви организации е намалял от 85% до 80%, а делът на гражданите, които остават пасивни свидетели на нередности намалява от всеки трети (36%) през 2006 г. до всеки четвърти (26%) през 2016 г.. Делът на гражданите, които при нередност казват, че подават оплакване в съответната институция, нараства от всеки трети (32%) през 2006 г. до почти половината от респондентите (45%) през 2016 г. Нарастването на гражданската активност обаче влиза в конфликт с ниското доверие на гражданите в институциите и по тази причина съществува постоянно висок риск от саморазправи и периодични изблици на гражданско неподчинение. През 2016 г. 41% от респондентите съобщават, че при прояви на лошо управление са готови да се включат в подписка, 30% биха се включили в митинг или шествие, 13% биха излезли на улицата на бунт, а 5% биха участвали в атака срещу парламента.

Данните от изследването показват, че според съществени групи в българското общество наличието на отчетно, отговорно и ефективно управление, което се разглежда като основна цел на демократичното устройство, все още не е постигнато. Без целенасочени реформи за насърчаване на гражданското участие и увеличаване на доверието във върховенството на правото и институциите на представителната демокрация, в страната се очертава все по-голям риск от ерозия на готовността на гражданите да отстояват своите демократични права и свободи и от намаляване на обществената подкрепа за демокрацията като най-добра форма за държавно управление.

Пълен текст на доклада "Демокрация и гражданско участие. Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2016 година" можете да намерите тук.

За изследването:

Данните са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред населението на възраст над 18 г. между 22 април и 14 май 2016 г. по метода на интервю лице в лице по стандартизирана анкетна карта. Респондентите са подбрани чрез вероятностна двустепенна гнездова извадка. При планирани 1200 интервюта са осъществени 1197. Максималната стохастична грешка е ±2,9%.

Изследването е осъществено от Институт „Отворено общество“ – София и е финансирано от Фонда за съпътстващи дейности на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на тази публикация се носи от авторите на изследването и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че то отразява официалното становище на страните донори и на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Съдържанието на този сайт може да се ползва при условията на Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative License
©2009 Институт "Отворено общество" - София