Публикации
Социални дистанции и етнически стереотипи за малцинствата в България

 

Алексей Пампоров


Резюме
 
В политическия жаргон на България често пъти с гордост се използва понятието "български етнически модел" като синоним на толерантност към етническите малцинства в страната. Собствената ни представа, че сме толерантни, се формира още от училищната скамейка с популярни цитати като този: "Израсъл заедно с арменци, гърци, цигани, българинът не намира у евреите никакви недостатъци" (Адолф-Хайнц Бекерле). Нещо повече, на фона на острите етнически конфликти в Западните Балкани България основателно бива мислена като "остров на стабилността", а спомените за т.нар. Възродителен процес биват изтласквани и постепенно избледняват.
 
Представеното в книгата изследване има за цел да тества хипотезата за българската толерантност, като измери, съпостави и обясни социалните дистанции към някои етнически групи и национални малцинства, живеещи в страната. Изследването се опитва да провери доколко толерантността е присъща черта на българина и доколко – мит. Текстът задава два основни въпроса:
 
  • Съществуват ли расови и етнически предразсъдъци, скрити зад маската на толерантността?
  • Ако българите са толерантни към т.нар. традиционни малцинства – турците, ромите, арменците, евреите – доколко са толерантни към новите имигрантски общности, появили се през последните години?
 


Съдържанието на този сайт може да се ползва при условията на Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative License 

©2009-2024 Институт "Отворено общество" - София