В политическия жаргон на България често пъти с гордост се използва понятието "български етнически модел" като синоним на толерантност към етническите малцинства в страната. Собствената ни представа, че сме толерантни, се формира още от училищната скамейка с популярни цитати като този: "Израсъл заедно с арменци, гърци, цигани, българинът не намира у евреите никакви недостатъци" (Адолф-Хайнц Бекерле). Нещо повече, на фона на острите етнически конфликти в Западните Балкани България основателно бива мислена като "остров на стабилността", а спомените за т.нар. Възродителен процес биват изтласквани и постепенно избледняват.

 

Представеното в книгата изследване има за цел да тества хипотезата за българската толерантност, като измери, съпостави и обясни социалните дистанции към някои етнически групи и национални малцинства, живеещи в страната. Изследването се опитва да провери доколко толерантността е присъща черта на българина и доколко – мит. Текстът задава два основни въпроса:

 

Пълен текст на изследването "Социални дистанции и етнически стереотипи за малцинствата в България".