Актуално
Обществени нагласи към европейската интеграция през 2018 г.
Юни 2018
Мнозинството български граждани подкрепят членството в ЕС и евентуалното присъединяване на страната към Шенгенското пространство и Еврозоната, но са против замяната на националната валута – българския лев - с еврото. Това показват данните от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от Институт Отворено общество – София през април тази година.
Близо две трети от анкетираните пълнолетни граждани (61%) заявяват, че ако днес трябваше да решават, биха подкрепили членството на страната в ЕС, докато против членството се обявяват едва 16%. Въпреки намалението спрямо пика на подкрепа за членството от 70% през 2013 г., тенденцията спрямо 2016 г. е повишаване на подкрепата с 4% и намаление с 7% на дела на несъгласните с членството.
Близо 45% оценяват положително членството в ЕС досега, една трета нямат мнение по въпроса и само 16% го оценяват негативно. Повечето възможности за пътуване в чужбина (50%), работа (48%) и образование (33%) са възприемани като трите най-големи предимства на членството в ЕС. Едва 9% от запитаните казват, че то няма никакви предимства. Тези предпочитания се запазват почти непроменени през годините, но например, очакването ЕС да „въведе правила и законност“ пада от 2 място сред предимствата на членството през 2008 г. до 7 място през 2018 г.
През 2018 г. близо 57% от анкетираните, заявяват че не биха подкрепили партия, която иска излизане на България от ЕС, а 15% са склонни да го направят. За сравнение, през 2016 г. готовност да гласуват за партия, която иска излизането на България от ЕС, заявяват 20% от анкетираните.
По отношение на по-нататъшната интеграция на България в европейските структури, половината от запитаните (50%) заявяват, че подкрепят членството на страната в Шенгенското пространство, а 18% са против. Подкрепата за членството пада с близо 17% спрямо 2011 г., а несъгласието се увеличава три пъти от само 6% преди 7 години до 18% през пролетта на тази година.
В рамките на проучването 42% от анкетираните заявяват, че подкрепят евентуалното членство на България в Еврозоната, несъгласни с членството са 24% от запитаните, а без мнение или отговор са 33%. В същото време, на въпрос дали подкрепят замяната на българския лев с еврото само 22% от анкетираните дават положителен отговор, 56% заявяват, че са против, а без мнение по въпроса са 21% от анкетираните. Близо половината (45%) от анкетираните, които заявяват, че подкрепят членството на България в Еврозоната, изразяват несъгласие с това левът да бъде заменен с еврото
„Част от гражданите вероятно не си дават сметка, че членството в Еврозоната е свързано със заменя на лева с еврото и са склонни на абстрактно ниво да одобрят всичко „европейско“, но не приемат практическото му приложение в страната“, казва Марин Лесенски, програмен директор в Институт Отворено общество – София и автор на анализа на данните от цитираното проучване.
За последните 5 години подкрепата за замяна на лева с еврото се е увеличила от 16% през 2013 г. до 22% през 2018 г. В същото време противниците на подобна промяна са намалели от 67% през 2013 г. до 56% през пролетта на настоящата година.
Привържениците на ГЕРБ са разделени по въпроса за замяната на еврото с лева. Сред тях 42% заявяват подкрепа за подобна замяна, 45% са против, а 13% не могат да преценят. Сред привържениците на останалите основни политически сили в страната противниците на въвеждането на еврото са ясно очертано мнозинство. Сред привържениците на БСП едва 12% заявяват подкрепа за замяна на лева с еврото, 61% са против, а 28% не могат да преценят.
Възрастта и образованието са показателни за редица нагласи, като по-младите (70% от тези до 29 годишна възраст) и по-образованите (70% от анкетираните с висше образование) български граждани са по-склонни да подкрепят членството в ЕС, а и Еврозоната и Шенген. Сред тези на възраст над 60 г., както и сред тези с начално или по-ниско образование подкрепата е по-ниска (съответно 53% и 24%), като сред тях има и значителен дял на хора без мнение по въпросите (съответно 26% и 60%).
Според електоралните предпочитания, привържениците на ГЕРБ са най-склонни да подкрепят членството в ЕС (82%), Еврозоната (62%) и Шенген (65%), докато тези на БСП са най-малко склонни на това (50% за членство в ЕС, 33% за Еврозоната и 37% за Шенген). Сред привържениците на БСП има и сравнилено най-голям дял на хора без мнение по тези въпроси (29% за членство в ЕС, 41% за Еврозоната и 41% за Шенген).
Според електоралните предпочитания, привържениците на ГЕРБ са най-склонни да подкрепят членството в ЕС (82%), Еврозоната (62%) и Шенген (65%), докато тези на БСП са най-малко склонни на това (50% за членство в ЕС, 33% за Еврозоната и 37% за Шенген). Сред привържениците на БСП има и сравнилено най-голям дял на хора без мнение по тези въпроси (29% за членство в ЕС, 41% за Еврозоната и 41% за Шенген).
Пълен текст на анализа Обществено мнение в България през 2018: членството в ЕС и по-нататъшната интеграция
Данните са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред населението на възраст над 18 г. през април 2018 г. по метода на интервю лице в лице по стандартизирана анкетна карта. Респондентите са подбрани чрез вероятностна двустепенна гнездова извадка. При планирани 1200 интервюта са осъществени 1179. Максималната стохастична грешка е ±2,8%. Изследването е осъществено и финансирано от Институт Отворено общество - София. Данните са обобщени в анализ, озаглавен „Обществено мнение в България през 2018: членството в ЕС и по-нататъшната интеграция“.
Актуално
Обществени нагласи към европейската интеграция през 2018 г.
Юни 2018
Обществени нагласи към НПО през 2018 г. Юни 2018Демография на четенето на книги в България Май 2018Разширяването на ЕС и общественото мнение в България Май 2018Активните НПО в България през 2017 г. Април 2017Демокрация и гражданско участие. Обществени нагласи през 2016 г. Февруари 2017"Отворено общество" търси координатор за област Велико Търново Април 2016
« Предишни Следващи »
Съдържанието на този сайт може да се ползва при условията на Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative License
Общи условия за ползване на сайтовете на ИОО-С | Политика за защита на личните данни | Политика за бисквитките
©2009-2024 Институт "Отворено общество" - София