Речта на омразата е широко разпространено явление у нас. През изминалата година близо половината от българските граждани са чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствени групи, а всеки четвърти е чувал изказвания, които, според него, могат да доведат до използване на насилие срещу техни представители. През 2014 година се отбелязва разширяване на множеството на обществените групи, които биват възприемани като обект на реч на омразата и за които има най-голяма вероятност да станат жертви на престъпления от омраза. През 2013 година тези обществени групи бяха три – роми, турци и хомосексуални. През 2014 година ромите остават основната група, която бива възприемана като обект на речта на омразата, но като най-често засягани се открояват вече пет, а не три малцинства - роми, турци, хомосексуални, чужденци и мюсюлмани.

 

Това са част от констатациите, които се съдържат в доклада на Институт „Отворено общество“ – София „Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2014 година“. Докладът съдържа данни от две национално представителни проучвания на общественото мнение (2013 и 2014 г.), които целят да установят степента на разпространение и обществените нагласи спрямо речта на омразата. (Основни акценти от доклада можете да намерите тук, а едномерни данни от социологическото изследване - тук).

 

През 2014 година нараства разпространението на реч на омразата срещу чужденците. Делът на тези, които са чували реч на омразата срещу чужденци нараства за една година от 5% на 20%. Проблемът е несъмнено свързан с притока на бежанци и имигранти в страната, като резултат от продължаващият военен конфликт в Сирия и засяга по-остро областите около София и от Южен-централен район за планиране. Този регион, заедно със столицата, би трябвало да е приоритетен за развиване и прилагане на активни обществени кампании за ограничаване на речта на омразата насочена срещу хора, търсещи убежище.

 

Въпреки широкото си разпространение, речта на омразата е явление, което не се разпознава като отделен проблем от гражданите. Те не различават враждебното говорене от общия фон на агресивни и злонамерени политически изказвания.

 

В България обаче има категорично мнозинство (85% от анкетираните), което не одобрява използването в публичното пространство на изказвания, изразяващи омраза, агресия или неодобрение спрямо малцинства - 54% изразяват категорично неодобрение, а 31% по-скоро не одобряват. Неодобрението за използване на реч на омразата спрямо различните малцинства варира, но при всички случаи над 64% от респондентите не одобряват използването на реч на омразата срещу което и да е от посочените малцинства. Значителен е делът на хората (58%), които смятат, че държавата трябва да защитава малцинствата срещу реч на омразата, а почти толкова смятат, че прокуратурата и полицията трябва да осъществяват наказателно преследване на речта на омразата.

 

Подкрепата за наказателното преследване обаче остава донякъде абстрактна. Над половината от хората не биха подали сигнал в полицията ако станат свидетели на реч на омразата. Това показва засилената необходимост от предприемане на специални мерки от страна на прокуратурата и полицията, чрез които да се насърчи общо доверието в тези институции и да бъдат окуражени в частност жертвите и свидетелите на престъпления от омраза да подават сигнали.

 

През 2014 година видимо нараства общественото съзнание, че речта на омразата и престъпленията от омраза са престъпления, т.е. че те представляват общественоопасно и противоправно поведение. Делът на хората, които знаят, че проповядването или подбуждането към национална вражда или омраза е престъпление се увеличава от 70% на 77%. Най-вероятно това е резултат от засилената съпротива срещу тези прояви, демонстрирана от отделни ядра от правозащитни НПО и активни граждани. Все още обаче над една пета от гражданите не знаят, че проповядването и подбуждането на етническа и религиозна омраза и дискриминация е престъпление.

 

Резултатите от изследването недвусмислено показват необходимостта от разработване и прилагане на национално ниво на политика за ограничаване на речта на омразата и ангажиране на националните институции с нейното прилагане.