"За" и "против" изучаването на предмет "Религия" в училище
Октомври 2010
Въвеждането на предмет "Религия" в училищата среща одобрението на по-голямата част от населението. Същевременно мнозинството от гражданите са за запазване на светския характер на дисциплината: те смятат, че акцентът трябва да бъде поставен върху моралните ценности и изучаването на историята на всички основни религии и че преподаването трябва да се осъществява по-скоро от учители, отколкото от духовни лица.
Това сочат данните от национално представително проучване на Институт "Отворено общество" – София, проведено през март 2010 година.
Близо 58 на сто от пълнолетните граждани одобряват напълно или частично идеята за преподаването на предмет "Религия", докато 24 процента от хората не са съгласни с предложението.
Граф.1
Най-силна е подкрепата за преподаването на религия сред най-възрастните и същевременно най-слабо образованите източно православни граждани на страната. 75% от хората над 60 годишна възраст одобряват идеята, докато подкрепата сред населението между 18 и 30 годишна възраст е 65%. Идеята за въвеждането на предмет "Религия" се радва на най-голямо одобрение сред хората с основно и по-ниско образование – 75 на сто. 73% от анкетираните, декларирали, че са източноправославни, подкрепят изучаването на религия, докато подкрепата сред изповядващите исляма е 59 на сто. Хората, които са заявили, че не са религиозни, са практически разделени в мненията си – 52% са "за" и 48% - "против".
Граф. 2
Граф. 3
Граф. 4
Същевременно българските граждани са силно разколебани по въпроса за съдържанието на предмета "Религия". Една трета от тях смятат, че в часовете по религия трябва да става дума за морални ценности, а близо 22 процента са на мнение, че в училище трябва да се изучава историята на различните религии. Едва 12 на сто от хората искат децата им да учат собствената си религия.
Граф.5
Българските граждани са силно разделени и по въпроса кой да преподава религия в училищата. Близо една трета от анкетираните смятат, че това трябва да остане прерогатив на учителите, приблизително толкова са и хората, които смятат, че религията трябва да се преподава и от учители, и от духовни лица. Едва 17 на сто са тези, които искат единствено духовните лица от съответната религия да влизат учебните часове.
Граф. 6
В т.нар. смесени райони подкрепата за преподаването на религия е най-слаба - в Южния централен регион тя е 63 на сто, а в Северния източен регион – 62 на сто. За сравнение, идеята за преподаване на предмет "Религия" в училищата се радва на одобрението на 83 процента от жителите в Югоизточния регион за планиране.
Граф.7
Прави впечатление, че мнозинството, изповядващо източно православната религия граждани е по-малко толерантно спрямо ислямската религия, отколкото обратното. На въпрос "Ако в клас с преобладаващ брой християни има мюсюлмани, трябва ли да има обучение и по ислям?" 68% от източноправославните отговарят отрицателно. Същевременно на въпрос "Ако в клас с преобладаващ брой мюсюлмани има християни, трябва ли да има обучение по православие?" 65% от изповядващите исляма дават положителен отговор.
Граф.8
Граф.9
Обществените нагласи за евентуално включване на предмет "Религия" в учебната програма бяха проучени в рамките на представително омнибусно изследване на Институт “Отворено общество” – София, осъществено в периода 12-28 март 2010г.