Финансовата криза засяга в по-малка степен хората и домакинствата, отколкото бизнеса. Това сочат данните от социологическо изследване на Институт "Отворено общество" – София, проведено през декември миналата година. Едва 5 процента от фирмите твърдят, че са останали незасегнати от кризата. Докато хората са засегнати най-вече поради намалена работна заплата (15,3%) или съкращение от работа (11,9%), то фирмите обикновено са засегнати по повече от два от наблюдаваните показатели.

 

 

Негативните ефекти от кризата се усещат най-слабо от малките фирми, които имат годишен оборот до 100 хил. лева. Средните по големина фирми, с годишен оборот между 500 хил. и 1 млн. лева, са засегнати значително повече от средното за страната по отношение на увеличените разходите за обслужване на текущ кредит. Като най-многостранно засегнати се очертават фирмите с годишен оборот от 1 до 5 млн. лв. Те се потърпевши от междуфирмената задлъжнялост (72,3%) и от дължимите им публични плащания (21,1%). При тези фирми е най-висок делът на засегнатите от спада в продажните цени (52,7%) и е значително висок делът на засегнатите от увеличените разходи по текущи кредити (22,6%). Едрият бизнес, с годишен оборот над 5 млн. лева страда от закъснелите плащания - както от частни клиенти (85,2%), така и от държавата, общините и НАП (31,5%).

 

На този фон българският бизнес (с изключение на най-малките фирми), за разлика от хората, има по-оптимистични нагласи за собственото си състояние в сравнение с очакванията за развитието на страната.

 

 

Хората, фирмите и едрият бизнес се различават и в нагласите си по отношение на финансовата система в България. Ако системата на валутен борд, при която левът е фиксиран към еврото, среща подкрепата както на населението, така и сред фирмите в страната, то по отношение на влизането на България в еврозоната това не е така. Фирмите от топ 100 по приходи явно биха подкрепили евентуалното въвеждане на еврото, но ако днес се провеждаше референдум за това, населението ще гласува срещу това.

 

 

Още коментари по данните от изследването на Институт "Отворено общество" можете да прочетете в последния брой на Политики и в новия брой на вестник Капитал.