В България, както и в много други страни, моделът на финансиране на висшето образование е ресурсно-ориентиран и централизиран и не е обвързан с качеството и крайния резултат. В условията на икономическа криза обаче ефективното разходване на публични средства е от изключителна важност. Нарастват изискванията на заинтересованите страни за по-високо качество и ефективност на висшето образование – по-голяма адекватност на програмите към потребностите на икономиката, по-строги критерии и по-модерни методи на преподаване.

 

Настоящата статия разглежда пилотното изпробване на анализ на разходите и ползите за определяне на ефективността на държавната субсидия за висшето образование в България, използвайки инструментариума на DEA (Data Envelopment Analysis). Този анализ представлява непараметричен метод, който прилага линейното оптимиране, за да измери ефективността на множество единици (DMU). Методът се използва за определяне на продуктивността на процеси с няколко показатели на входа и изхода си. На базата на DEA анализа са правени няколко проучвания на ефективността на образованието и здравеопазването в страните от ОИСР, включително и на публичните разходи във висшето образование.

 

Пълен текст на анализа "Обучението във ВУЗ – разходи и ползи"