Ваксинационното покритие срещу Ковид-19 сред ромските общности в България е изключително ниско и е твърде далеч от стойности, които биха имали някакво значение от епидемиологична гледна точка. Основната причина за това състояние е наличието на силно и всеобхватно недоверие към ваксините срещу Ковид-19, което е свидетелство, че институциите в България са загубили информационната битка за вниманието и доверието на тези общности по отношение на пандемията.

Това се посочва в изследване за нагласите към ваксините и ваксинирането срещу Ковид-19 сред ромските общности в страната, проведено от Институт Отворено Общество – София през декември 2021 г. Изследването обхваща 5 квартала с преобладаващо население от ромски произход в градовете Монтана, Кюстендил, Сливен, Нова Загора и Мъглиж. Във всеки от кварталите са проведени анкетни проучвания, фокус групови дискусии и дълбочинни интервюта с местни експерти, имащи отношения по темата.

Към момента на проучването под 4% от анкетираните в обхванатите ромски общности заявяват, че имат поставена поне една доза ваксина. Тези, които заявяват готовност да се ваксинират, са още около 5%, но не е сигурно дали те действително ще го направят. По-голямата част от участниците в проучването твърдят, че не биха се ваксинирали срещу Ковид-19 при никакви обстоятелства, дори ваксините да станат задължителни. Малка част от респондентите биха се ваксинирали, ако ваксината се изисква от работодател или за да пътуват в чужбина.

Изследването показва, че вярата в конспиративните теории, свързани с ваксините срещу Ковид-19, е силно разпространена в ромските квартали на всички наблюдавани населени места. Общо 83% от анкетираните определят като вярна поне една от разпространяваните конспиративни теории по темата. На практика няма нито една важна антиваксинационна теза или теория, която да не се открива сред анкетираните. За сметка на това официалната здравна информация е позната относително слабо и е споделяна и одобрявана от много ограничен кръг хора. Изследването оставя общото впечатление, че около антиваксинационните тези има изграден широк консенсус и именно те се възприемат като общоприети в изследваните общности.

В рамките на изследването приблизително двама от всеки трима анкетирани вярват, че ваксините срещу Ковид-19 са по-рискови за здравето от другите ваксини, не се препоръчват при редица хронични заболявания, имат опасни странични ефекти, не са тествани достатъчно, за тях има информация, която умишлено се укрива и в крайна сметка тези ваксини имат за цел само да увеличат печалбите на фармацевтичните компании. Приблизително всеки втори от анкетираните вярва, че ваксините срещу Ковид-19 съдържат вредни вещества, водят до безплодие и стерилитет и не допринасят за намаляване на риска от смърт при заразяване. Всеки трети (38%) вярва, че с ваксините се поставят чипове. Само 24% от анкетираните не вярват в подобно твърдение.

Тези убеждения са в пряко противоречие с основните послания на институциите, които отговарят за прилагането на ваксинационната политика в България и свидетелстват, че официалните институционални източници на българската държава или са били относително слабо представени в огромния информационен поток по темата, или са загубили битката за вниманието и доверието на публиката в изследваните общности.

Общото доверие към информацията относно ваксините срещу Ковид-19 е изключително ниско. Огромната част от респондентите нямат доверие на никого, що се отнася до информацията за ваксините. Личният лекар, телевизията, интернет и пасторите са сред основните източници на информация за ваксините, спрямо които хората имат относително по-малка степен на недоверие. От това обаче не следва, че тези източници на информация действат в подкрепа на ваксинирането. В много случаи това съвсем не е така. Сред немалка част от участниците в изследването доминира не чувството за липса на информация, а на объркване и несигурност сред заливащия ги информационен поток. На този фон изграденото мнение е, че преобладаващата част от източниците, независимо дали се ползват с доверие или не, са против ваксинирането.

Високата степен на несъгласие с препоръките на здравните власти върви паралелно с висока степен на приемане на почти всички известни възражения срещу ваксините и ваксинирането. Най-важните сред тях са свързани с: 1) основните конспиративни теории, които описват процесите на създаване, производство и разпространение на ваксини като съзаклятия, в които наред с корумпирани елити участие взимат правителства, здравни власти и международни организации; 2) омаловажаването на заплахата и опасните последствия за здравето от заболяванията, предотвратими с ваксини; 3) разпространението на невярна или подвеждащо интерпретирана информация относно вредни последствия за здравето в резултат от ваксинирането.

Преди да бъдат лансирани по отношение на ваксините срещу Ковид-19, много от тези възражения са били използвани и по отношение на други масово поставяни ваксини, които безспорно предпазват от опасни предотвратими болести. Този факт крие риск от потенциално подкопаване на доверието и в други ваксини. Данните от проучването на този етап обаче не установяват подобен риск да се е проявил в изследваните общности. В тези общности към останалите ваксини, с изключение на тези срещу Ковид-19, продължава да има висока степен на заявено доверие. Това обаче може лесно да се промени на фона на регистрираното ниско доверие към здравните власти и институциите като цяло.

Събраните данни свидетелстват за силна информационна уязвимост на изследваните общности, като ниската готовност за ваксиниране срещу Ковид-19 е само едно от проявленията на тази уязвимост. Съдържанието на масово разпространените конспиративни теории директно подкопава доверието в самите процедури и институции за опазване на общественото здраве в България и по света, представяйки ги в най-добрия случай като неефективни и некомпетентни, а в най-лошия – като прикрити и злонамерени. Доверието в подобни теории може потенциално много лесно да породи недоверие към всяка здравна, а и не само здравна политика.

Цитираното изследване е проведено от екип на Институт Отворено общество – София с финансовата подкрепа на Програмата за обществено здраве на Фондации „Отворено общество“. Използваната в изследването извадка е представителна за домакинствата в петте включени квартала и не претендира, че отразява общата ситуация сред ромските общности в България като цяло, що се отнася до конкретните данни за дела на вече ваксинираните и готовността за бъдещо поставяне на ваксина. Изследването обаче покрива голям спектър от нагласи към ваксините, които съответстват на основните мотивационни механизми, познати от научната литература по темата. Това дава голяма увереност, че регистрираните в изследването нагласи към ваксинирането срещу Ковид-19 и основните изтъквани мотиви за отказ от ваксиниране представят достоверна картина на ситуацията и в останалите ромски общности в България, а до голяма степен и сред цялото население на страната.

Още подробности, както и пълнен текст на доклада „Нагласи към ваксините и ваксинирането срещу Ковид-19 в пет ромски общности в България“ може да намерите на страницата на Институт Отворено общество - София.