Едновременно със социалните трансформации, които настъпиха с края на социалистическия режим, след 1989 г. в България се наблюдава и значима промяна в демографските процеси. Обикновено в публикациите, свързани с тази тема, фактите се преувеличават, изопачават и се говори за демографска криза или дори за демографска катастрофа.

 

Да се говори за демографска катастрофа след 1997 г. обаче е мит, с който се злоупотребява от някои медии, различни политически сили и отделни учени. На практика след 1997 г. всички демографски показатели в България се подобряват. Съгласно статистиката за населението на България, публикувана от Евростат и НСИ, тоталният коефициент за плодовитост се увеличава от 1.09 през 1997 до 1.42 през 2007 г. Очакваната продължителност на живота се увеличава при мъжете от 67 г. през 1997 на 69,2 г. през 2007, а при жените от 73,8 г. през 1997 г. на 76,3 г. през 2007 г. През последните десет години детската смъртност е намаляла наполовина и от 17,5‰ през 1997 г. към 2007 г. е 9.2‰. Значително намаление се наблюдава и по отношение на абортите – не само като брой, но и в относителните дялове. Съотношението между абортите и живородените деца спада от 143.9% през 1997 г. на 50.4% през 2006 г., което е най-ниската стойност на този показател от 1960 г., когато започват системно да се регистрират подобни данни.

 

Казано с други думи в момента населението на страната живее значително по-дълго, ражда повече деца, извършва по-малко аборти и губи значително по-малко деца, отколкото преди 10 години.

 

Пълен текст на анализа "Кризата на брачната институция в България"